Наследство с международен елемент: имот в България, наследодател или наследници в чужбина

Наследство с международен елемент: имот в България, наследодател или наследници в чужбина

Все повече семейства живеят в няколко държави. Българин, живял двадесет години в Германия, оставя апартамент в София. Испанка почива и оставя къща край Банско. Децата наследници живеят в Лондон, Торонто или Виена.

В такива случаи първият въпрос не е „колко е данъкът“, а кое право изобщо урежда наследяването. Отговорът може да промени кой наследява и какъв дял получава.

Разпоредбите са проверени към ноември 2026 г. Основните стъпки при наследяване в България — удостоверение за наследници, приемане и отказ, декларация в общината — описахме в ръководството Наследихте имот: първите стъпки. Тук разглеждаме какво се променя, когато в историята има друга държава.

Кой закон се прилага: обичайното местопребиваване

За смърт на или след 17 август 2015 г. важи Регламент (ЕС) № 650/2012 за наследяването. Общото правило е в чл. 21: наследяването като цяло се урежда от правото на държавата, в която починалият е имал обичайно местопребиваване към момента на смъртта.

Това важи и за имота в България. Ако българин е живял постоянно в Испания, испанското право по правило определя кои са наследниците и какви са дяловете — включително за апартамента в Пловдив. По изключение се прилага правото на държава, с която починалият е имал явно по-тясна връзка (чл. 21, ал. 2).

Още три важни особености:

  • Регламентът се прилага универсално — посоченото право се прилага, дори да е на държава извън ЕС (чл. 20).
  • Дания и Ирландия не участват в Регламента. Не е обвързано с него и Обединеното кралство.
  • При смърт преди 17.08.2015 г. Регламентът не важи — прилагат се националните правила, у нас Кодексът на международното частно право.

Можете да изберете право със завещание

Всеки може да избере за наследяването си правото на държавата, чийто гражданин е — към момента на избора или на смъртта (чл. 22). Изборът се прави изрично в завещание или следва ясно от неговите разпоредби.

Пример: българка, която живее във Франция, може да избере българското право. Тогава за нея ще важат българските правила за наследниците и за запазената част. Двете форми на завещание по българското право и защитата на запазената част са описани в ръководството ни за завещанието и запазената част.

Изборът на право не определя автоматично кои съдилища са компетентни. По общото правило това са съдилищата на държавата на обичайното местопребиваване на починалия (чл. 4).

Как наследник от чужбина доказва правата си в България

Нотариусът, общината и Имотният регистър искат документ, който показва кои са наследниците. Има три възможности.

1. Удостоверение за наследници. Когато починалият е бил български гражданин с постоянен адрес в България, общината по последния постоянен адрес издава удостоверение за наследници. Наследник в чужбина може да го поиска чрез пълномощник.

2. Чуждестранен документ. Когато наследството е уредено в друга държава — например с удостоверение или решение на чуждестранен съд или нотариус — документът трябва да е годен за ползване в България:

  • от държава по Хагската конвенция — с апостил, без допълнителна легализация;
  • от държава с договор за правна помощ с България — както предвижда договорът;
  • от останалите държави — с легализация.

Документът се превежда на български от преводач, акредитиран от ръководителя на българско посолство или консулство в чужбина, или от преводач, чийто подпис е нотариално заверен в България.

3. Европейско удостоверение за наследство (ЕУН). Това е единен документ, който действа във всички участващи държави без отделна процедура за признаване и без легализация. Обстоятелствата в него се предполагат за верни (чл. 69).

  • Издава се от органите на държавата, чиито съдилища са компетентни по Регламента.
  • В България го издава районният съд по последния постоянен адрес на починалия. Ако няма такъв — по последния адрес в България, а ако няма и такъв — Софийският районен съд (чл. 627е ГПК).
  • Оригиналът остава в съда; наследникът получава заверени копия, валидни по правило 6 месеца.
  • Отказът или издаването се обжалва пред окръжния съд в едномесечен срок.

ЕУН не е задължително — българското удостоверение за наследници остава валидно. Удостоверението обаче не замества вписването в Имотния регистър, което се извършва по българските правила.

Приемане или отказ — от чужбина

Наследник, който живее в друга държава от ЕС, може да направи изявление за приемане или отказ от наследство и пред съдилищата на своето обичайно местопребиваване (чл. 13). Не е задължително да пътува до България. Обсъдете с юрист как изявлението да бъде представено в България, за да е ясно на нотариуса при бъдеща сделка.

Кога отказът или приемането по опис има смисъл — ако върху имота има ипотека или дългове — обяснихме в ръководството за първите стъпки, към което водим по-горе.

Данъкът и декларацията в България

Имотът в България се декларира в общината по чл. 32 от Закона за местните данъци и такси. Когато последното местоживеене на починалия е в чужбина, декларацията се подава в общината, където се намира по-голямата част от имуществото му в страната.

Преживелият съпруг и наследниците по права линия не плащат данък върху наследството (чл. 31, ал. 2 ЗМДТ). За останалите ставките и прагът са в ръководството за първите стъпки.

Държавата, в която живеете, може да има собствен данък върху наследството. Проверете местните правила, преди да подадете декларациите.

Ако решите да продадете наследения имот, правилата за данъка зависят от това къде сте местно лице за данъчни цели. Подробно — в ръководството ни за продажба на имот, докато живеете в чужбина. Ако няма да присъствате лично, вижте и как се прави сделка с пълномощно от чужбина.

Практическа последователност

  1. Установете обичайното местопребиваване на починалия и дали има завещание с избор на право.
  2. Изберете документа за наследниците — удостоверение за наследници, чуждестранен документ с апостил и превод или ЕУН.
  3. Решете — приемане, отказ или опис — навреме и пред правилния съд.
  4. Подайте декларация по чл. 32 ЗМДТ в правилната община.
  5. Едва тогава — продажба, делба или отдаване под наем.

Накратко

  • От 17.08.2015 г. наследяването по правило се урежда от правото на обичайното местопребиваване на починалия — включително за имота в България (Регламент 650/2012, чл. 21).
  • Със завещание може да се избере правото на гражданството (чл. 22).
  • Наследникът доказва правата си с удостоверение за наследници, чуждестранен документ с апостил и превод или европейско удостоверение за наследство.
  • ЕУН в България издава районният съд; копията важат обикновено 6 месеца.
  • Имотът се декларира по чл. 32 ЗМДТ; съпругът и децата не плащат данък.

Наследили сте имот в България, а живеете в чужбина — или обратно? Обадете се или заповядайте в офиса ни. Ще ви помогнем да подредите документите, да намерите нотариус и да решите какво да правите с имота.

Информацията е проверена към ноември 2026 г. и не замества конкретна правна консултация. При наследство с международен елемент правото на другата държава може да промени изводите.

Автор

Християн Марков

Християн Марков

Юрист

„Решаването на всеки казус изисква задълбочен анализ и професионално отношение."