ЕЦБ: жилищата в част от еврозоната се надценяват все повече, а банките затягат ипотеките — какво показва новият Преглед на финансовата стабилност и какво значи за България

ЕЦБ: жилищата в част от еврозоната се надценяват все повече, а банките затягат ипотеките — какво показва новият Преглед на финансовата стабилност и какво значи за България

Два пъти годишно Европейската централна банка публикува Преглед на финансовата стабилност — оценка на рисковете за банките и домакинствата в еврозоната. Ноемврийското издание излезе на 18 ноември 2026 г. и съдържа отделен раздел и специално каре за жилищните пазари. От началото на годината България е част от еврозоната, така че тези изводи вече се отнасят пряко и до нас.

Накратко: ЕЦБ не вижда общоевропейски жилищен балон, но вижда „джобове на уязвимост“ — страни с бързо растящи цени и кредитиране, в момент, когато финансовите условия отново се затягат.

Какво казва ЕЦБ за цените на жилищата

Според ЕЦБ надценяването на жилищата в еврозоната като цяло остава умерено, но средната оценка е над нивата отпреди пандемията. Зад средното се крие голям разнобой — от подценени пазари до такива с изразено надценяване, като разликата между страните се е увеличила напоследък.

Основната причина е силният ръст на цените в част от страните, в някои случаи съчетан с бързо растящо ипотечно кредитиране. Освен това предлагането на жилища продължава да изостава от търсенето, което поддържа цените.

Ипотеките: търсенето пада, условията се затягат

Вторият извод е по-пряко свързан с купувачите. Според ЕЦБ нетното търсене на жилищни кредити в еврозоната отново е минало в отрицателна територия през второто тримесечие на 2026 г. — заради по-високите лихви и по-ниското доверие на потребителите. Банките са затегнали кредитните стандарти и очакват в близко бъдеще търсенето да продължи да спада, а стандартите — да се затягат още. (Подробно за анкетата на банките писахме в края на октомври.)

ЕЦБ прави и едно изрично предупреждение: в страните с голям дял ипотеки с плаваща лихва способността на домакинствата да обслужват дълговете си може да бъде подложена на натиск, ако финансовите условия се затегнат допълнително на фона на охлаждащ се пазар на труда и по-високи цени на енергията.

Най-важният спусък за по-широк кредитен риск при домакинствата според ЕЦБ остава значително влошаване на пазара на труда. Засега добрата заетост и ограниченията за кредитополучателите (лимитите за размер на кредита и вноската спрямо дохода) поддържат устойчивостта.

Защо цените в различните страни се разминават

Специалното каре в доклада разглежда защо от 2022 г. насам една група страни има силен ръст на цените, а друга — по-сдържан. В страните с по-бърз ръст цените са се покачвали между края на 2021 г. и края на 2025 г. по три основни причини:

  • благоприятни условия за ипотечно кредитиране — цена и достъпност на кредита, които не идват пряко от паричната политика (разходи за финансиране на банките, апетит за риск, кредитни стандарти);
  • по-силно предпочитание към жилищата — жилището все повече се възприема като привлекателна инвестиция;
  • ограничено предлагане.

Паричната политика е натискала цените надолу и в двете групи, но ефектът е бил около два пъти по-силен при страните с по-слаб ръст. Тъй като лихвата на ЕЦБ е една за всички, разликата идва от устройството на всеки национален пазар.

Кои пазари реагират по-силно на по-високи лихви

ЕЦБ е изследвала колко чувствителни са цените на жилищата към лихвите в зависимост от характеристиките на пазара (за периода от края на 2021 г. до третото тримесечие на 2025 г.). Резултатите:

  • Без обвързващи лимити за размера на кредита (в анализа — таван до 90% от стойността за първи купувачи) цените реагират по-силно на повишение на лихвите — маргиналният купувач е по-задлъжнял.
  • Пазари, силно надценени на върха на цикъла, коригират по-рязко.
  • Там, където голям дял от покупките са без ипотека (над 30%), цените са по-малко чувствителни към лихвите.
  • При висок дял собственици (над 70%) корекцията минава повече през по-малко сделки, отколкото през по-ниски цени.
  • Страните с преобладаващо фиксирани лихви са реагирали по-силно в цикъла след 2022 г. — според ЕЦБ, защото по-скъпото финансиране удря новите купувачи, дори когато старите кредити са с фиксирана лихва.

Изводът на ЕЦБ: от гледна точка на финансовата стабилност най-голямо внимание заслужава ръстът на цените, движен от кредит, защото той увеличава задлъжнялостта на домакинствата и кредитния риск за банките.

Къде е България в тази картина

България не е включена в основния модел на карето, защото липсват съпоставими данни за предлагането на жилища. ЕЦБ отбелязва, че версия на модела без този показател, но с България, дава сходни резултати. Ето как изглеждат българските характеристики спрямо критериите на ЕЦБ (наша интерпретация, не оценка на ЕЦБ):

  • Обвързващи лимити има. От 1 октомври 2024 г. БНБ изисква кредитът да е до 85% от стойността на обезпечението, вноските — до 50% от дохода, а срокът — до 30 години (с ограничени допустими отклонения). Подробно — в ръководството ни за ипотека без собствени средства. По логиката на ЕЦБ това е фактор, който смекчава реакцията на цените.
  • Кредитът движи все по-голяма част от пазара. По данни на БНБ жилищните кредити растат с 24,8% на годишна база към септември, при средна лихва по новите кредити от 2,41% (данните за септември). В София 74% от жилищата през 2026 г. са купени с ипотека (повече тук) — тоест делът на покупките без кредит, който според ЕЦБ прави пазара по-устойчив към лихвите, намалява.
  • Плаващите лихви преобладават. Повечето ипотеки у нас са с плаваща лихва или с кратък начален фиксиран период. Точно за такива пазари ЕЦБ предупреждава за натиск върху обслужването на дълга при по-нататъшно затягане на условията.
  • Надценяване. По модел на БНБ, цитиран от ИПИ в началото на август, жилищата у нас са били надценени с 13,8% (нашият анализ).

Какво означава това за купувачите

Докладът на ЕЦБ не е прогноза за цените в България и не означава, че лихвите у нас ще се вдигнат утре. Той обаче описва рискове, които си струва да влязат в сметката при всяка покупка с кредит:

  1. Изчислете вноската и при по-висока лихва. Не само при офертната лихва, а и при 1–2 процентни пункта отгоре. Ако бюджетът издържа само при днешната лихва, рискът е реален.
  2. Попитайте за фиксиран период. По-дълъг фиксиран период обикновено струва малко повече, но купува предвидимост в среда, в която посоката на лихвите не е ясна.
  3. Оставете буфер. ЕЦБ посочва загубата на доходи като основния риск за домакинствата. Резерв от няколко месечни вноски е най-евтината застраховка.
  4. Внимавайте с „кредит до тавана“. Това, че банката одобрява 50% от дохода за вноска, не означава, че такава вноска е разумна за вашето семейство.

Какво следва

Следващото заседание на ЕЦБ по паричната политика е на 16–17 декември 2026 г., а БНБ публикува лихвената статистика за октомври в края на ноември. Ще следим и двете.

Ако обмисляте покупка с кредит и искате да сметнем заедно реалната вноска при различни сценарии — обадете се или заповядайте в офиса ни. Ще погледнем офертите на банките и бюджета ви, преди да поемете ангажимент.

Източник: ЕЦБ, Преглед на финансовата стабилност, ноември 2026 г. (18.11.2026), раздел 1.5 и каре 1. Българските данни са на БНБ. Проверено към 20 ноември 2026 г.; лихвите и кредитните условия се променят и данните са ориентировъчни.

Автор

Катя Маноилова

Катя Маноилова

Мениджър продажби

„Най-добрата оценка е доволният клиент."