На 29 септември Евростат публикува данните за 2025 г. за пренаселеността на жилищата в ЕС. За България картината е позната, но числата си заслужава да бъдат прочетени внимателно: 52,8% от младите хора на възраст 15–29 г. живеят в пренаселено жилище. Това е третият най-висок дял в Европейския съюз след Румъния (60,4%) и Латвия (54,9%) и почти двойно над средното за ЕС от 26,9%.
Данните са ориентировъчни и са проверени към октомври 2026 г.
Евростат не мери квадратни метри, а брой стаи. Едно жилище се смята за пренаселено, ако домакинството разполага с по-малко стаи от минимума: по една стая за домакинството, за всяка двойка, за всеки самостоятелен човек над 18 г., за двама тийнейджъри (12–17 г.) от един пол, за всеки друг тийнейджър и по една стая на две деца под 12 г.
Иначе казано: семейство с две деца и баба в просторен, но двустаен апартамент е „пренаселено“, независимо от квадратурата.
Посоката е към подобрение, но бавно: за година делът на пренаселените жилища у нас е спаднал с малко над един пункт.
България е сред страните с най-висок дял на собственост върху жилището — 86,1% от населението живее в собствен дом (2025 г.) при 68% средно за ЕС (2024 г.). В същото време по последните данни на Евростат, публикувани през юни 2026 г., едва 15,8% от българите живеят в жилище с „излишни“ стаи при 33,4% средно за Съюза.
Обяснението е в самия жилищен фонд: голяма част от него са едно- и двустайни апартаменти в панелни и тухлени блокове, строени за домакинства от времето преди 1990 г. Собствеността е висока, но тя често означава няколко поколения под един покрив в жилище, проектирано за едно.
Средната възраст, на която младите българи напускат родителския дом, е 27,9 години (2025 г.) при 26,3 години средно за ЕС. Причините не са само културни. По данни на НСИ цените на жилищата през второто тримесечие на 2026 г. са с 15,5% по-високи на годишна база — подробно в нашия анализ на данните на НСИ. Наемите също растат по-бързо от средното за ЕС, за което писахме в доклада за наемите по данни на Евростат.
Търсенето на жилища с повече отделни стаи е структурно, а не сезонно. Ако продавате двустаен апартамент с разпределение, което позволява обособяване на трета стая, покажете тази възможност ясно в обявата и на огледа. При отдаването под наем същата логика важи за младите наематели, които делят жилище: броят на самостоятелните стаи често решава повече от квадратурата.
Данните на Евростат не са новина „за деня“ — те описват дълбок проблем на жилищния фонд. Но точно затова са полезни: показват къде е реалният недостиг на пазара — не толкова на квадратни метри, колкото на стаи.
Ако търсите жилище с подходящо разпределение или искате да прецените дали вашият имот може да предложи повече на купувача, обадете ни се или заповядайте в офиса ни — ще го обсъдим лице в лице.
