Кога сделка с имот може да бъде оспорена: нищожност, унищожаемост и павлов иск — какво означават за купувача и продавача
Подписаният нотариален акт е най-сигурната форма на сделка с имот у нас. Но той не е гаранция, че никой никога няма да я оспори. Законът познава няколко основания, на които продажба, замяна или дарение могат да бъдат обявени за недействителни — понякога години след подписа.
За купувача важното е да различава тези основания, защото те се различават по това кой може да оспори, в какъв срок и дали това засяга и следващия купувач. В това ръководство разглеждаме трите, които най-често засягат имотите: нищожност, унищожаемост и павлов иск.
Трите вида оспорване накратко
| Нищожност | Унищожаемост | Павлов иск | |
|---|---|---|---|
| Основание | чл. 26 ЗЗД | чл. 27–33 ЗЗД | чл. 135 ЗЗД |
| Кой може да я предяви | всеки със законен интерес | само защитената страна | кредитор на прехвърлителя |
| Срок | не се погасява по давност | 3 години (1 година при крайна нужда) | ограничен — действайте бързо |
| Последица | сделката не е породила действие | сделката отпада с обратна сила | сделката не важи само спрямо кредитора |
Нищожност: сделката изобщо не е породила действие
По чл. 26 ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, които накърняват добрите нрави, както и договорите с невъзможен предмет, без съгласие, без предписаната от закона форма, без основание, и привидните договори.
При имотите най-честите хипотези са:
- липса на форма — договорите за прехвърляне на собственост върху недвижим имот трябва да бъдат сключени с нотариален акт (чл. 18 ЗЗД); „продажба“ с разписка или обикновен писмен договор не прехвърля собствеността;
- липса на съгласие — например подпис, положен от друго лице, или пълномощно, което никога не е давано;
- привидност — страните подписват продажба, а всъщност искат дарение, или посочват в акта цена, различна от реалната. По чл. 17 ЗЗД се прилагат правилата за прикритата сделка, ако тя отговаря на изискванията за действителност. Правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по привидното съглашение, по правило се запазват — освен права върху имот, придобити след вписването на иска за привидност.
Нищожността не се погасява по давност — на нея може да се позове всеки, който има правен интерес, и след десетилетия. Това обаче не означава, че времето е без значение: ако купувачът е владял имота достатъчно дълго, той може да го придобие по давностно владение — 10 години, а при добросъвестно владение 5 години (чл. 79 ЗС).
Когато продавачът не е собственик
Отделен и много практичен случай е продажбата на чужд имот — например от „наследник“ с фалшиво завещание или от лице с подправени документи. Според преобладаващата практика такава продажба не е нищожна, но не прехвърля собствеността: купувачът не може да получи повече права, отколкото е имал продавачът. Истинският собственик може да си потърси имота от всеки, който го владее без основание (ревандикационен иск). Как изглеждат такива схеми на практика, разказахме в новината ни за опита за продажба на имот с фалшиво завещание в София.
Унищожаемост: сделката е валидна, докато не бъде оспорена
Унищожаемата сделка поражда действие, но може да бъде унищожена от съда по иск на защитената страна. По чл. 27 ЗЗД унищожаеми са договорите, сключени:
- от недееспособни или от техен представител без спазване на изискванията за тях;
- при грешка в съществени качества на предмета (чл. 28);
- при измама — умишлено въвеждане в заблуждение (чл. 29). Ако измамата идва от трето лице, договорът се унищожава само ако другата страна е знаела или не е могла да не знае за нея;
- при заплашване — принуда чрез основателен страх, включително от трето лице (чл. 30);
- от лице, което не е могло да разбира или ръководи действията си (чл. 31) — например възрастен собственик в тежко здравословно състояние;
- поради крайна нужда при явно неизгодни условия (чл. 33).
Унищожение може да иска само страната, в чийто интерес е правилото (чл. 32, ал. 1). Срокът е 3 години, който тече от откриването на грешката или измамата, от престаналото заплашване, от навършване на пълнолетие или вдигане на запрещението, а в останалите случаи — от сключването (чл. 32, ал. 2). При крайна нужда срокът е 1 година от сключването (чл. 33), а съдът не унищожава договора, ако другата страна предложи да отстрани ощетяването.
Унищожаемият договор може да бъде потвърден — с писмен акт, в който се посочва основанието, или с доброволно изпълнение със знание за порока (чл. 35). При отпадане на сделката всяка страна връща полученото (чл. 34).
Пълномощниците: два особени случая
Голяма част от сделките с имоти се подписват чрез пълномощник. Законът урежда два риска:
- ако представителят и купувачът се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не поражда действие за него (чл. 40 ЗЗД);
- ако лицето е действало без представителна власт, представляваният може да потвърди договора в същата форма, която се изисква за пълномощното (чл. 42 ЗЗД); ако не го потвърди, сделката не го обвързва.
Павлов иск: когато продавачът бяга от кредиторите си
Чл. 135 ЗЗД дава право на кредитора да поиска действията, с които длъжникът го уврежда, да бъдат обявени за недействителни спрямо него. Типичният случай: длъжник с големи задължения продава или дарява имота си на роднина, за да не стигне той до съдебен изпълнител.
Условията са:
- длъжникът е знаел за увреждането;
- при възмездна сделка (продажба, замяна) и купувачът трябва да е знаел за увреждането. При дарение знанието на получателя не е нужно;
- знанието се предполага до доказване на противното, ако приобретателят е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
Ефектът е относителен: сделката остава валидна между страните, но кредиторът може да насочи изпълнението срещу имота, сякаш той все още е на длъжника. Недействителността не засяга правата, придобити възмездно от добросъвестни трети лица преди вписването на исковата молба. Затова за следващия купувач решаващи са две неща — дали е платил реална цена и дали към момента на покупката искът вече е бил вписан.
Вписаната искова молба — какво показва Имотният регистър
Искове за нищожност, унищожаване или разваляне на сделки с имоти се вписват в Имотния регистър, преди съдът да ги разгледа (чл. 114, б. „а“ ЗС). Ако искът не е вписан, решението по него не може да се противопостави на трети лица до вписването му (чл. 115 ЗС). Вписаните искови молби се виждат в удостоверението за тежести — затова то трябва да бъде издадено възможно най-близо до сделката. Как се прави пълната проверка, описахме в ръководството Правна проверка преди покупка на имот.
Какво да проверите като купувач
- Удостоверение за тежести — за вписани искови молби, възбрани и ипотеки, издадено непосредствено преди сделката.
- Веригата на собствеността — как продавачът е придобил имота. Скорошно дарение или продажба между роднини е сигнал да проверите дали прехвърлителят има кредитори.
- Задълженията на продавача — публични задължения, изпълнителни дела. Поискайте декларация и удостоверение.
- Пълномощното — нотариално заверено, конкретно за сделката, проверено при нотариуса, по възможност със скорошна дата.
- Цената — реалната цена в акта и плащане по банков път. Цена, значително под пазарната, се използва в съда като признак за знание за увреждане или за привидност.
- Възрастен или болен продавач — присъствие лично, по възможност при спокойни обстоятелства и с близките му в течение.
- Съсобственост и наследство — всички съсобственици трябва да участват; повече в ръководството ни за съсобствен и наследствен имот.
Ако продавате или дарявате
Ако имате значителни задължения, прехвърлянето на имот на близък човек не го „спасява“ — кредиторът може да оспори сделката, а знанието на роднината се предполага. Ако сте подписали под натиск, при измама или в тежко състояние, сроковете за оспорване текат — потърсете юрист веднага.
Накратко
- Нищожна е сделка без нотариален акт, без съгласие или привидна — оспорва се без давност, но давностното владение може да я „покрие“.
- Унищожаема е сделка при грешка, измама, заплашване, недееспособност или крайна нужда — само от защитената страна, обикновено в 3-годишен срок.
- Павловият иск прави сделката недействителна само спрямо кредитора; при продажба купувачът е засегнат, ако е знаел за увреждането, а следващият добросъвестен купувач, платил реална цена преди вписването на иска, е защитен.
- Вписаната искова молба се вижда в удостоверението за тежести — проверете го в деня на сделката.
Ако купувате имот и във веригата на собствеността има нещо, което ви притеснява — скорошно дарение, пълномощно или съдебен спор — обадете се или заповядайте в офиса ни. Ще прегледаме документите заедно, преди да платите.
Информацията е обща и ориентировъчна и не замества консултация.
