Все повече хора търсят жилище „с любимец“ — и като купувачи, и като наематели. В блока обаче животното засяга и съседите: шум, миризми, асансьор, стълбище. Законът не забранява куче или котка в апартамент, но поставя ясни задължения. Ето какви са те и как да избегнете спорове.
ЗУЕС не съдържа забрана, а задължения. Собствениците, ползвателите и обитателите трябва:
Декларацията се подава до управителя — при покупка или отдаване под наем това става в 15-дневен срок, заедно с данните за членовете на домакинството.
За всяко животно, подлежащо на извеждане (на практика кучетата), се плащат разходите за ток, вода, отопление, почистване на общите части и абонамент за асансьора като за един обитател. Котка, която не излиза от жилището, по правило не попада в това правило. Ако общото събрание е избрало разпределение по идеални части или поравно на обект, начинът на изчисление може да е друг.
Общото събрание е длъжно да приеме правилник за вътрешния ред и решава спорове за ползването на общите части, вътрешния ред и санитарно-хигиенните норми. Затова то може да въведе разумни правила — повод във входа и асансьора, почистване след животното, забрана за оставяне на животни на стълбището или в мазето.
Забрана да отглеждате животно в собственото си жилище не е сред изброените в закона правомощия на събранието. Ако съседите имат оплакване, правилният път е конкретното нарушение — шум, мръсотия, щети — а не обща забрана.
Кучетата се регистрират при ветеринарен лекар — при навършване на 4 месеца или в 7-дневен срок от придобиване на по-голямо куче. Ветеринарят поставя микрочип и вписва данните в системата на Българската агенция по безопасност на храните. Общините събират годишна такса за куче, като размерът, срокът и освобождаванията (например за кастрирани кучета или кучета на хора с увреждания в някои общини) се определят с общинска наредба. Проверете правилата на своята община.
Законът не забранява любимци в наето жилище, но наемодателят решава дали да ги допусне. Затова:
Повече за договора и депозита — в ръководството ни за правата и задълженията на наемателя.
Жилищата, в които се допускат любимци, привличат повече кандидати — особено семейства и дългосрочни наематели. Ако сте склонни:
Как да обзаведете жилище за отдаване, така че да издържи — вижте ръководството ни за обзавеждане за отдаване под наем.
Ако животното нанесе щета на съседи или общите части — теч от преобърната купа, надраскана врата на асансьора, ухапване — по общите правила на Закона за задълженията и договорите отговаря собственикът на животното и лицето, под чийто надзор е то. За наето жилище наемателят отговаря пред наемодателя за повредите извън обичайното изхабяване. Застраховка „Гражданска отговорност“ към имуществената застраховка на жилището може да покрие част от тези рискове — проверете условията.
Попитайте управителя за правилника за вътрешния ред и дали има спорове в сградата, свързани с животни. Вижте и как се разпределят разходите — при куче таксата ви за входа ще е по-висока.
Помагаме на наемодатели и наематели да уредят договор, в който любимецът не е повод за спор. Обадете ни се или заповядайте в офиса ни.
Информацията е обща и не е правен съвет. Правилата за кучета и таксите се определят и от общинските наредби. Проверена към октомври 2026 г.
